theblogofonelostsoul reblogged
Една приятелка веднъж ми каза..
“Когато лампичката в мозъка ти светне,
пламъкът в сърцето ти ще угасне.”
Е, права беше.
-Л.Л х К.П.
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
It sucks that you have to keep yourself busy to feel okay.
theblogofonelostsoul reblogged
I'm just trying to become someone who the child inside me will not hate. I'm trying to be everything she needed and did not receive. She is so lonely still. It's not fair that she is so lonely still.
Nikita Gill
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
mmmarttiiinn-deactivated2022100
theblogofonelostsoul reblogged
Сега, когато съм родител, осъзнавам две неща:
може би някога ще намеря сили да ти простя, но никога няма да забравя
Че е имало и друг начин
просто ти не си бил достатъчно силен.
На баща ми
theblogofonelostsoul reblogged
В рамките на четири месеца той беше единствения човек , който ме накара да почувствам нещо различно от болка , самота и празнота. С един разговор ,без да го познавам. В думите ни имаше разбиране. Може би именно заради това колкото и да се опитвам не мога да послушам ума си. Защото живях достатъчно дълго време без да бъда разбрана.
М.
theblogofonelostsoul reblogged
Значи, когато някой ме попита за искреното ми мнение, много е възможно да разговаряме за последен път.
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
theblogofonelostsoul reblogged
Винаги когато ме е страх - се затварям. Когато ме боли - изчезвам. Но не е защото ме е страх отново да не се нараня, свиква се с болката. Но идеята да причиня с думите и действията си същото на някого е нещо недопустимо за мен. А знам, че когато съм наранена, се превръщам в друг човек.